ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Психоанализата е метод за изследване на човешката психика, който се опира на разбирането за значенията на несъзнаваните процеси и техните динамични отношения със съзнанието. Тя е създадена от д-р Зигмунд Фройд (1856-1939 г.) и постепенно се утвърждава като най-влиятелното направление на модерната психология и психотерапия.

Кой е д-р Зигмунд Фройд? – един от символите на ХХ век, човекът, чиито авангардни идеи преобърнаха представите на хората за самите себе си, психологът, чието влияние върху културата едва ли някога ще бъде признато в пълна степен. Той се е родил в град Фрайбург, Моравия, учи във Виена, където получава степен доктор по медицина, а след това има дългогодишна практика в същия град. Фройд доказва, че съществуват несъзнавани психични процеси (намиращи се извън “сферата” на съзнанието), които оказват силно влияние на душевния живот без пациентът да знае за това. Обяснението на Фройд за невротичните разстройства (свързани с тревожност, някакви психотравми, пренапрежение, стрес, при тях, за разлика от психозите, болният обективно съзнава болестното си състояние) е следното: те се дължат на т.н. “изтласкани афекти”, силни, но задържани в безсъзнателната област преживявания. Ако с помощта на хипноза болният успее да оживи (осъзнае) тези травмиращи го преживявания и “изразходва” (отреагира) натрупаната психична енергия, то настъпва освобождаване на напрежението, а соматичните прояви (парализа и пр.) изчезват. В един момент Фройд разбира, че хипнозата се оказва неефикасна като средство за лечение, тъй като среща съпротива, срещу която е безсилна. Той започнал да търси други пътища и след време ги намира в свободно изплуващите представи и спомени, свързани по някакъв начин (асоциирани) една с друга и обособяващи дълбинни психични комплекси, в тълкуването на сънищата, в прекалено повишената или понижена чувствителност, в спонтанните грешки в речта, при писане, в поведението и др. Използването и интерпретацията на този разнороден материал, даващ информация за дълбочинните (несъзнаваните) състояния на психиката д-р Фройд нарича психоанализа – нов метод за психологически изследвания и нова форма за лечение на душевните страдания.

Какво представлява психоанализата?
Преди всичко тя е терапевтичен подход за лечение на различни психични състояния като неврози, личностови разстройства, депресивни състояния и в ограничени случаи психотични разстройства. Психоанализата се основава върху разбирането, че зад множество прояви в човешкото поведение и емоционалност лежат фактори, които са трудно достъпни за осъзнаване. Голяма част от тези несъзнавани фактори са оформени в човешката психика още в най-ранна възраст и служат като прототипи (модели) за реагиране или справяне с проблеми, задават определени очаквания към поведението на другите и често определят цялостното възприемане и преживяване на дадени ситуации. Според психоанализата психиката ни по принцип използва такива модели, но в нормални условия те се видоизменят от съзнанието, от рационалното ни мислене и реалистичната ни преценка за ситуацията и възможностите ни. Под натиска на силен стрес или травматични събития обаче, психиката е склонна директно да актуализира подобни несъзнавани модели, които не се съобразяват с съзнаваните и рационални мисловни процеси. Например инфантилни желания за задоволяване и получаване на сигурност, нереалистични вярвания и убеждения, отказ и не приемане на реалността. Когато говорим за несъзнавано трябва да си даваме сметка, че травмите, загубите и разделите не са неосъзнати сами по себе си, но че психиката използва различни защитни механизми, за да ги отстрани, отрече или забрави, но това не означава, че така може да се справи изцяло с тях. Психичните механизми, които наричаме защитни на свой ред са несъзнавани и в такива случаи се проявяват циклично и с голяма интензивност, което натоварва психиката, без да премахва причината за тяхното използване. Съществена роля за психиката играят и вътрешнопсихичните конфликти, които представляват противоречия между различни желания, страхове, фантазии и реалностите на живота. Затова и психоанализата е насочена към цялостното разбиране на психичното функциониране, на сложното взаимодействие между преживявания, емоции, спомени и фантазии с цел да бъдат видоизменени обременяващите защитни механизми и преработени травматичните елементи или архаичните и неадаптивните модели на преживяване на себе си във връзка с другите.

Какво става в кабинета на психоаналитика?
Психоанализата представлява професионално психично взаимодействие между аналитик и анализиран с цел да се достигне до знание за неосъзнатите основания на психичния живот и да се отстранят трудностите, натоварващи психиката. Това знание е диалогичен опит за разбиране на собствения ни вътрешен свят и сложните психични измерения на връзките с другите индивиди, чиито прототипи се коренят в отношенията с родителите, братята и сестрите ни още от детска възраст. Наред с това психоанализата сама по себе си поражда богати и противоречиви емоционални преживявания, които анализираният опознава и разбира в специфичните условия на този процес. Условията, за които става дума са специфичната рамка на психоаналитичното взаимодействие и професионалната позиция на аналитика.
Психоанализата се провежда в кабинет, предлагащ благоприятна атмосфера, "запазен" за анализирания в предварително уговорени дни и часове. Анализиращият се човек е поканен да легне на диван и свободно да споделя всичко, което му минава през ума (принцип на свободните асоциации)
Аналитикът, слуша без предразсъдъци и предварително поставени теми, без да изказва морални оценки, да критикува или дава съвети (позиция известна като клинична неутралност), с основна цел, да помага на анализирания да придаде индивидуален смисъл на мислите и преживяванията си и да осъзнава неосъзнатите елементи на психичния си живот.
Освен класическата психоанализа (на диван и с по-голяма честота) днес психоаналитиците практикуват и "психоаналитична психотерапия" чрез сесии, които се провеждат 1 или 2 пъти седмично, като терапевт и анализиран разговарят седнали, лице в лице. Тази форма на аналитична работа цели едно по специфично прилагане на психоаналитичните техника и рамка в съответствие с индивидуалните особености, нуждите и очакванията за терапевтична помощ на съответния пациент. Изборът на терапевтична рамка обикновено е базиран на началните консултации когато аналитик и пациент обсъждат и заедно фиксират нейните реални параметри (честота, ден, час и т.н.). Психоаналитичната психотерапия има значителна приложимост в медицинската практика и се прилага успешно при заболявания, които изискват комплексно лечение.

Кога имаме нужда от психоанализа?
Безкрайно много са темите на всекидневието, пред които се чувстваме безсилни. Често ни е трудно да лавираме между проблемите си, не виждаме изход, реагираме чрез "остарели" нагласи и в резултат - не сме ефективни като личности, родители, професионалисти. В подобен момент имаме нужда не само от споделяне, но и от професионален съвет, не само от разбиране, но и от насочване.
Един от маркерите за търсене на професионална помощ е еднотипно повтарящ се неуспех в личните ни взаимоотношения. Има хора, чиито лични контакти, въпреки усилията, които полагат завършват с крах - изоставяне, конфликт, предателство. Човекът, преживяващ подобен тип отношения често преживява себе си като човек без късмет, склонен е да се самообвинява или да обвинява съдбата за струпалите му се нещастия. Едно е очевидно - че опитите да се справи сами водят до поредния "провал". В терапията човек може да стигне до знанието, че сам предизвиква неблагоприятните събития от живота си, като несъзнателно преповтаря взаимоотношенията в семейството си.
Нуждата от терапевт възниква и при неумение да се преработи силна емоция по врема на криза - смърт или раздяла с близък човек, сериозно заболяване, загуба на работа. В този случай терапевтът помага на своя клиент да се ориентира в емоционално отношение и го учи да управлява здравословно емоциите си.
Неувереността в себе си, която често води до общо неводолство от живота е друг сигнал за професионална помощ. Този тип хора мислят за себе си като за изградени предимно от недостатъци, не харесват себе си и слагат несъзнателна бариера между себе си и успехите. В този случай терапевтът провокира търсене на източника на неувереността, изследване на силните страни на личността и насочване към взимане на ефективни решения.
Депресия: под това понятие се крие както невъзможност да се справяме с ежедневните проблеми, поради неразрешена криза, така и истинската, клинична депресия, за която са характерни нарушение на ритъма бодърстване-сън, суицидни мисли, чувство на безнадеждност, загуба на апетит и сексуален интерес. Според психиатрите при "клиничната" депресия се наблюдава променен мозъчен био-химичен баланс, което изисква и медикаментозна интервенция. Някои психиатри обаче не са на това мнение, което се доказва и от последните мозъчни изследвания, проведени с високи технологии. Те показват, че мозъчната биохимия се променя след медикаментозна терапия, но и че се променя по същия начин след психотерапия без медикаменти.
Невъзможност за контролиране на гнева: при някои хора, по-често мъже, отколкото жени гневът става до такава степен неконтролируем, че разрушава всеки опит на човека да се справи с него и да "завърже" нормални взаимоотношения. Нуждата от психоанализа е огромна, за хората, станали жертви на насилие. Голяма част от тях изпитват чувството, че са виновни за случилото се, което може да ги доведе до опустошителни последици - самоомраза, себеотхвърляне, депресия. Доста много хора крият случилото се, затварят се в себе си, с надеждата, че ефектът от него ще отшуми, че ще го забравят, защото изпитват срам от унижението, на което са били подложени. Не криенето и забравянето на травматичното събитие има лечебен ефект, а разговорът за него и провокираните чувства.