ЧАСТЕН КАБИНЕТ
гр. Варна
ул. Княз Николаевич 6А, ет.3

ПУБЛИКАЦИИ

Психиатърът и психотерапевт д-р Хр. Кожухаров:
Няма „нормално пиене”

health.bg 2008-08-29

Д-р Христо Кожухаров има 15 г. стаж като психиатър. От 1998 г. работи в клиниката за зависимости в психиатрията на варненската УМБАЛ "Св. Марина". Възприема работата си като предизвикателство, тъй като зависимостите са хронична болест и точно заради това контактът с пациентите е дълголетен. "Да не говорим, че ако успея да помогна и на един човек, това вече е много, казва докторът в интервю за health.bg. Само едно й е лошото на специалността – че изчерпва. Не един и двама лекари страдат от т.нар. синдром на прегаряне, при който след няколко години работа се уморяват бързо, а общуването с пациентите възприемат като неудовлетворително."

Обществената тревога и загриженост от употребата на алкохол и наркотици расте, но липсата на резултати говори, че подходите към решението не са адекватни, а по-скоро хаотични. Кой, ако не лекарят, сблъскващ се всеки ден с проблема, знае истинските му, дълбоки, често трагични измерения...

Зададохме на д-р Христо Кожухаров въпросите, чиито отговор би помогнал на родителите, на юношите, на правещите социална и здравна политика.

Д-р Кожухаров, каква е причината юношите да попадат в капана на алкохола и често много от тях след запой - в токсикологията?
В момента лекувам съвсем млад човек от Силистра, който всеки ден си прави коктейл от кокаин, хероин, амфетамини и алкохол. Смятам, че за подобно поведение има вина фактът, че през лятото децата нямат никакви задължения. А ваканцията е време за купон. Само че днес разбирането за парти е буквално патологично. Тийнейджърите гледат да си доставят удоволствие за много кратко време. А това най-лесно се постига с различни субстанции. Всяко друго преживяване, което преди е било разбирано като купон - кино, игри, разходки, секс - днес винаги е примесено с алкохол и наркотици. Освен това достъпът до тези вещества е свободен. На всичко отгоре алкохолът е легален и евтин. Децата не мислят за последствията, след като полеят марихуаната с алкохол. И затова попадат в токсикологията.

Защо разбирането за купон се промени толкова много?
Защото комуникацията куца. В момента е много трудно да се завърже разговор с директен контакт. Всички се запознават посредством интернет. И това създава разбирането у тийнейджъра, че за да създаде комуникация на живо, трябва да бъде улеснен. А това най-лесно става чрез алкохола, защото задръжките и тревожността падат. Наркотиците също опосредстват диалога. Лошото е, че това вече стана норма – нормално е да пиеш и да пушиш трева.

Кога един човек вече има проблем с алкохола?

За България е характерна фразата "нормално пиене". На практика за нормално се разбира по 50 - 100 грама твърд алкохол всяка вечер. Но според мен не съществува понятие "нормално пиене". Трябва да се гледа не само количеството, но и до какво води пиенето. Имам пациенти, които не пият по много, но употребата на алкохол им замества всички останали удоволствия. Тоест, алкохолът става единственото или едно от малкото удоволствия в живота на индивида. Това вече е проблем. Иначе развитието на алкохолната болест е такова, че в началото виждаме повишаване на влечението към чашката. Ако преди зависимостта си пациентът е пиел по едно-две питиета, след време техният брой се увеличава. Следва фаза на задържане на количеството, а после спад. Затова често хората казват за хроничните алкохолици, че се напиват от съвсем малко количество. Това всъщност е фаза от развитието на алкохолизма.

А как да разпознаем проблема?
Щом забележите, че ваш близък крие факта на пиенето – има проблем.
Имам няколко пациентки алкохолички, които много дълго време не са били забелязани от близките си да пият. Защото са се оправдавали, че имат проблем с децата, безсъние, работа. За да могат да заспят, например, те пият всяка вечер по малко. След време това вече не помага и те прибавят към чашката успокоително или сънотворно. Трябва да се отчетат и промените в поведението на пациента. Но проблемът е налице, когато забележим, че ежедневно липсва определено количество алкохол, че има скрити бутилки на нетрадиционни места, че липсват пари. Можем да разпознаем алкохолика и по т.нар. абстинентно състояние. То настъпва, когато той не приема алкохол. Защото когато се пие системно, алкохолът става част от обмяната на веществата в организма и той наистина липсва.
Сутрин, като се събуди, алкохоликът трепери, изпотява се, напрегнат е. За да почне денят му, той трябва да изпие някакво количество – "една бира, за да се оправи". А във фазата, в която той не е бил зависим, е имал нужда от едно кафе или аналгин, за да пребори махмурлука.

Какво да правим, когато белезите на алкохолизма са налице в семейството?
Трябва да убедим пациента, че има нужда от лечение на физическо и психологическо ниво. Това никак не е лесно, защото алкохолиците обикновено отричат проблема и отказват лечение. Законодателството ни предвижда принудително лечение, но трябва да се направи преписка, да се докаже, че той е опасен за себе си и за околните. И обикновено зависимостта сама по себе си не е достатъчна за принудително лечение. Трябва да има придружаващи усложнения като делир, при който пациентът халюцинира. Така че законодателството в това отношение никак не е добро. Алкохолизмът се приема като заболяване, което човек сам си причинява - т.е. не е сериозен проблем. Но това не е точно така. И именно заради това разбиране здравната каса не поема никаква част от лечението. Затова не съществува и статистика.

Как да опазим тийнейджърите от чашката?
У нас алкохолът е проблем номер едно сред зависимостите не само при тийнейджърите, но и по принцип. Следва марихуаната, която е по-характерна за учениците. В западните страни не знам дали е по-различно по отношение на зависимостите, но определено превенцията и профилактиката са на доста по-добро ниво. Защото работата с децата започва много по-рано, отколкото у нас. Те започват да обясняват зависимостите още в детската градина. Като обясняват каква е вредата и какво следва от алкохола и наркотиците, се убива любопитството, характерно за децата, и първопричината да посегнат към тези вещества. И аз подкрепям тази теория, защото нашите ученици опитват марихуана и алкохол за първи път още на 10 - 11 г. На 12 - 13 г. те вече си имат алкохолни гуляи, заради които попадат в токсикологията.

 

Днес наздравиците ги вдигат с амфети
narodnodelo.bg 2009-02-09

Стимулирали мозъка и измествали хероина, който потиска настроението
Младите още от 11-годишни почват да се друсат. Всеизвестен и признат от институциите факт е, че от няколко години има сериозен отлив от хероина в полза на амфетамините. Една от причините е, че амфетите, както и кокаинът, стимулират мозъка, а хероинът потиска настроението. Освен това амфетамините отдавна започнаха да се бъркат по мазета и гаражи, което определя и по-ниската им цена. Този списък вероятно може да бъде продължен до безкрай, но психиатърът-психотерапевт д-р Христо Кожухаров задава най-основния въпрос - а именно защо наркоманиите (тук имаме предвид всякакви зависимости) процъфтяват след падането на социализма, а преди това посягащите към забраненото бяха единици? „Не е свързано само с това, че през границите навремето е било трудно да прекараш наркотици, а с промяната в нагласата на хората. Сега младите още от 11-годишни почват да се друсат. Работата е там, че и при проблем, и при щастливо събитие, както преди се е взимало алкохол, сега се взима някакво хапче, което е достъпно и лесно, какъвто е амфетаминът. Това е начинът най-бързо да си доставим конкретната емоция“, коментира д-р Кожухаров. Вече не е нужно да имаме някакви сериозни проблеми, за да посегнем към дрогата. Достатъчно е, след като си си взел изпита, да се насмъркаш за награда. Така си пазиш анонимността, пък и в крайна сметка това не изисква никакви усилия, не ти е нужна компания. За пет минути си намираш вещество и оставате вкъщи ти и хапчето.

„Всичко е функция от отчуждеността ни“, коментира д-р Кожухаров. Ако се замислите реално, колко са нещата, които свързват хората особено в по-младото поколение? Няма комуникация, няма кеф и идва редът на амфетата. Наркотикът вече служи и като награда вместо шоколад или наздравица, и като успокоително при душевно страдание и тревога.

Марихуаната – самотно занимание
От пациентите в практиката си през последно време д-р Христо Кожухаров наблюдава поредното потвърждение на тезата, че дрогата е лекарство за всякакви душевни състояния и пряк път към емоциите. „Хората, които пушат марихуана, все по-често предпочитат да си я дръпнат сами вкъщи, и то при положение, че от нея най-силно е удоволствието, когато се употребява в компания.

Микс имитира влакче на ужасите
Наркоманът е удивителен химик и добър познавач на удоволствието от силните емоции, твърди д-р Кожухаров. Знаейки, че амфетамините и кокаинът стимулират, а хероинът потиска, в Западна Европа на почит е микс от хероин и кокаин, които, взети едновременно венозно, постигат ефекта на пинг-понг - хем се качваш горе, хем слизаш до долу. Нещо като на влакче на ужасите, при което адреналинът става страшен. Българските наркомани пък обичат да смесват хероина с амфети за по-евтино.

Лабораторни изследвания доказват - Наркоманите са прецакани
Най-голямата измама, която е разбулена от западните организации, воюващи с порока, е, че наркоманите се надрусват от дрогата. „Интересен метод на превенция в европейските дискотеки е да се конфискуват различни наркотици в тях, да се дават на лаборатория за изследване и след това на големи табла в същите заведения да се изнася съдържанието на намерените субстанции“, коментира д-р Христо Кожухаров. От тази практика може да се направи изводът, че в много малък процент дрогите наистина съдържат търсения от потребителите опиат. „Тоест пациентът получава психичния ефект не от самото вещество, а от очакването, че с надрусването ще постигне някакво състояние и емоция“, обяснява психиатърът. Това пък води до извода, че всичко е на психично ниво – ако вярваш, че амфетата дава енергия, след изпиването на хапчето пощръкляваш.

Една трета от пациентите се оправят с плацебо
Изводът, който може да се направи от таблата в западните дискотеки, очевидно води и до тезата, че наркоманите могат да бъдат измамени още по-лесно в болниците. Вместо да се тъпчат с метадон или други психотропни медикаменти, едно плацебо или витаминче ще свърши абсолютно същата работа. И има лечебници и клиники, в които това се практикува. Най-лесно се лъжат интравенозните наркомани, които често сами за себе си казват, че освен всичко останало са и игломани. Не веднъж и дваж такива пациенти молят лекарствата да не им се дават в таблетна форма, а по възможност с инжекция. И като им се бие нещо безобидно, самото очакване, самият акт на инжектирането дори има поразителен ефект. Болните след това коментират колко добре се били чувствали и как хубаво се били наспали. Същото е и при хората, които са на лечение с депресия. Около 30% от пациентите се оправят от плацебо.

Антидепресантите – машина за пари
Употребата на антидепресанти през последните години също рязко е скочила сред българите. „Според мен стараната ни успя да се нареди наравно с Щатите в това отношение, а имайте предвид, че в основния американски ежедневник на първа страница няма новина, а гигантска реклама на поредното лекарство за душевен комфорт“, коментира психиатърът д-р Христо Кожухаров. Антидепресантите са уникален бизнес, който спокойно може да се сравни с печатница за пари, тъй като агресивните реклами и обещанията за спокойствие при стреса, на който сме подложени, лъжат все повече хора лесно и бързо да си доставят покой. Освен това стандартните успокоителни след въвеждането на зелените рецепти станаха трудно достъпни. Това отвори вратата към новите хапчета за душа.

 

Стресът отключва депресията и опитите за самоубийства
dariknews.bg 2008-03-18

Причините хората да посягат на себе си се крият в стреса и повишените изисквания на средата. Това коментира психиатърът-психотерапевт д-р Христо Кожухаров от Многопрофилна болница за активно лечение “Св. Марина”във Варна по повод на зачестилите напоследък опити за самоубийства в региона. Според д-р Кожухаров по-често опитват да се самоубият жените, като предпочитат да го направят с медикаменти и скачане от високо, но броят на успелите е по-малък от този на мъжете.

Най-често самоубийците са над 40-годишна възраст, но сред тях има и тийнейджъри, които имат семейни проблеми. Обикновено, ако има предишен опит за самоубийство, рискът той да се повтори се увеличава. Според медиците, причините един човек да посегне на живота си, се крият в самотата, изолацията и липсата на контакт с близки хора. Така индивидът трупа агресия и когато не може да я изрази, я насочва към себе си. По думите на д-р Кожухаров сезоните също имат значение. Есенно-зимното време тласка хората към депресии и соицидни мисли.
Обикновено случаите на самоубийства са изолирани и причините за тях са различни. Най-често обаче те се коренят в психическите заболявания: депресия, различни зависимости, шизофрения. Белезите, по които може да се познае човекът, планиращ самоубийство, са натрапчивото му говорене на тази тема и прекъсването на връзки с околните.

Това, което може да се направи с такива хора, за да им се помогне, е предлагането на някаква алтернатива. Нужно е да се осъществи 24-часов контакт, дори ако е неоходимо човекът в риск да се хоспитализира, коментира д-р Христо Кожухаров. Не са редки случаите обаче, в които пациенти посягат на живота си в района на самата болница.

 

Шопингът за едни е терапия, за други - болест
narodnodelo.bg 2009-07-30

Д-р Христо Кожухаров има зад гърба си 16 г. стаж като психиатър. Той е дипломиран психоаналитик и терапевт, специализирал в Швейцария. От 1998 г. работи в клиниката за зависимости в психиатрията на УМБАЛ „Св. Марина“. Възприема работата си като предизвикателство, тъй като зависимостите са хронична болест и точно заради това контактът с пациентите е дълголетен. „Да не говорим, че ако успея да помогна и на един човек, това вече е много“, коментира докторът. Освен работата си с наркоманите д-р Кожухаров помага на много варненци, които имат психологични проблеми – депресии, неврози, страх, брачни или сексуални проблеми.

- Д-р Кожухаров, през последните дни лекарите от „Бърза помощ“ алармират за бум на нервните кризи. Как се обяснява това?
- Нервните кризи категорично не се срещат по-често през лятото, отколкото през останалите сезони. Единственото психично разстройство, което е обвързано с летния сезон, е манията. Но не в лаическия смисъл на думата. Става въпрос за обратното състояние на депресията – пациентът става енергичен, започва много дейности, които обаче не довежда докрай. Обикновено близките на болния мислят, че той се е подобрил след прекараната депресия, и се радват. Но след първите дни на еуфория пациентът започва да спи по-малко и въпреки това на другия ден е свеж, не се храни, защото няма потребност. Това състояние продължава няколко седмици, след което организмът декомпенсира. Тук могат да се появяват невротичните изяви чрез агресия, паника или нещо друго. Така че останалите психични проблеми не се срещат по-често през лятото. Освен това се предполага, че манията, както и депресията зависят от химичните промени, за които „вина“ имат сезоните.

- Какви са симптомите, издаващи манията?
- Манията може да се разпознае на определен етап, защото води до странно поведение. Например характерно е, че пациентите почват да харчат много пари. Имал съм болни, които до такава степен не могат да преценят ситуацията, че си продават апартамента за смешна сума. След което трябва да се разваля сделката чрез психиатрични експертизи, в които доказваме, че пациентът към този момент е бил неспособен на обективна оценка. Или пък си купуват скъпа кола и дават първа вноска, а парите за следващите са просто непосилни. Тоест имаме липса на добра преценка. Това се обяснява с факта, че в манията си човек се чувства велик, значим, като бог. И неща като пари са твърде дребни, за да се занимава с тях. Пациентът започва да говори прекалено много, понякога се изразява в рими, защото асоциативните мисли текат много по-бързо.

- Шопингът болест ли е?

- До определена степен пазаруването действа разтоварващо на някои хора, така че не е лошо. Но ако се премине границата на благоразумието, вече става въпрос за болестно състояние.

- Има ли лекарство за маниаци?

- Да, имаме лекарства. По принцип манията продължава около 4 месеца. След това сама отминава. А с лекарствата ние скъсяваме нормалния й ход и пациентът или минава в ремисия, или в депресия, или прави смесен епизод – има симптоми на едното и другото едновременно. За жалост не знаем причината за появата на повечето психиатрични заболявания, както и техния механизъм. Затова лекарствата облекчават единствено симптомите и те на практика не лекуват.

- В рамките на маниакалното поведение ли се стига до невротични кризи?
- В рамките на това поведение се получават маниакални пристъпи. Но невротичните са нещо друго – при тях пациентът може така да се е изнервил, че да припадне и да спре да говори, въпреки че е в съзнание. Или пък се получава натрапливо поведение – трябва да мине през дадено място по точно определен начин, да почука някъде три пъти или пък се връща да провери по няколко пъти котлоните вкъщи. Точно както Монк от филма. Това са хронични състояния. Най-честото невротично разстройство, с което се срещам, е паническото – 60% от пациентите ми страдат от това. В това състояние човекът има чувството, че сърцето му ще спре или че не може да диша, или че полудява. В такива случаи е важно да имате някакъв алгоритъм на справяне. Ако не можете да си поемете въздух, дишайте в торбичка, защото така ще промените PH-то на средата и намалявате пристъпа. Ако ще ви олекне – дишайте дълбоко, приберете се вкъщи или се обадете на приятел. Трябва да изберете това, което по-бързо ще ви върне към действителността и ще ви даде сигурност. Например имах пациент, който имаше постоянно чувството, че сърцето му ще спре и е ходил на кардиолог. Направили му безброй изследвания, но те не установили проблем. И страданието продължило. Не са единични случаите, в които кардиолозите на даден етап изписват бетаблокери на такива пациенти, защото заради паниката пулсът им се учестява и кръвното се вдига. И чрез лекарството докторите лекуват последващата симптоматика. А коренът на проблема е на психично ниво. Затова моят съвет е кардиолозите първо да изпишат леко успокоително – транксен, лексотан, и да се види дали като спадне невротичното напрежение, симптомът все още е налице.

- Наскоро излезе публикация, в която се твърди, че една четвърт от работещите хора страдат от психично заболяване.
- Да, вероятно ако сумираме всички проценти, ще получим една четвърт, че и повече. Като сложите, че от шизофрения са болни 1%, от мании – 1%, от депресии – 7 - 8%, невротичните разстройства са над 10% плюс наркоманиите – ето ви ги 25% от хората в активна възраст. Но една четвърт са хората, които са с психиатрични разстройства в тесния смисъл на думата. Ако прибавим и тези с психологически проблеми, които търсят помощ – стават 40%. А още колко имат проблеми, с които си живеят и нищо не предприемат!? Но не ме разбирайте погрешно – не става въпрос за това, че всички са луди. В крайна сметка човек без някакъв такъв проблем не съществува. Всеки може да попадне в категорията на психо- или психиатричната диагноза. Няма ясна граница – дотук са болните, а оттук здравите. Всеки може да се разболее и всеки на даден етап има сериозни проблеми – ежедневно се чудим как да се справим с проблемите вкъщи, с агресията, със стреса на работа, със самотата и т.н. Вследствие на тези неща ние имаме психическа симптоматика – не спим или пък се нуждаем от твърде много почивка, не се храним или пък преяждаме, изтощени сме или пък сме свръхактивни, чувстваме напрежение или пък не можем да изпитваме радост.

Летни диагнози
Единственото психиатрично разстройство, обусловено от летния сезон, е манията.

Симптоми
Хората, които изведнъж са станали активни, почват хиляди неща, но никое от тях не довършват, харчат на поразия и не могат да спят, се нуждаят от помощ.

Съвет
Кардиолозите преди да предпишат бетаблокери, да опитат да свалят нервното напрежение у пациента с успокоително.



 
HristoKojuharov.com © 2010-2022